Ето го епизод 19! Извадихме страшен късмет със страшни гости по страшна тема: не-пип-че-бум-чe-пляс а.к.а литературната критика в нашата мила територия. Каква е задачата на критиката, какви трябва да са литературните критици, защо няма добра текуща критика, защо никой не смее да скастри българските автори и защо издателите не ги е грижа за критиците, какво мислят професионалистите за любителската критика и защо като цяло литературата ни е в унес? По всички тези въпроси си говорим откровено с Олга Николова и Митко Новков. Епизодът е по-дълъг от обикновено, но разговорът си струва всяка минута.В нашата част: Мишо за пореден път успешно се е сборил с адски дебела, но за сметка на това адски завладяваща книга, посветена на края на Руската империя, а Вил има вземане-даване с една от първите български анархистки, големия и непрежалим Дейвид Фостър Уолъс и човеколюбивия Дани Радичков. В „Пет минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворение на Марк Странд (вижте го по-долу в бележките).ВАЖНО! 10/42: Отворено писмо от преводачи на художествена литература Прочете и разпространете! Важна бележка: Един месец след излизането на писмото единствените пичовски издателства, изказали открита подкрепа за спасяване на преводаческата професия, са „Лист“, „Жанет-45“, „Фама“ и „Точица“. Благодарим им