Вкусът не е случайност - Инна Иванова е основател на Bluebag. Не е от мечтателите. По-скоро е практик, с добър вкус и малко търпение към лошия. За да стигне до собствен кафе бизнес между Мексико и Европа, е минала през достатъчно премеждия, че да не се опитвам да ги преразказвам. Тя го прави по-добре. Историята за това как започват да изнасят кафе от Мексико за САЩ оставям изцяло на нея.Тръгвам от началото и следвам пътя на Инна и на кафето. Какво е спешълти според нея, и какво е просто нормално. Възпитава ли се вкусът, или човек го носи. Как пие кафе една нация и как изглежда това редом до другите брандове. Отваряме вратата към детайлите, които клиентът не вижда: дегустацията, нотките, малките решения, които държат вкуса в чашата. Питам защо еспресото се сервира с плочка шоколад, и защо понякога не. Покрай кафето научих неочаквано много и за доматите.Страхуват ли се хората от новото? Различността ли е есенцията на бранша? Говорим за това как вкусът се възприема на различни места и колко упорито се държим за традиционното, което най-често означава масовото.От кафето стигаме до Инна. Как започва денят й и как го подрежда. Трябва ли важните неща да се правят по навик. На какво учи спортът. Има ли случайности, и наистина ли са случайни. Какво я кара да става сутрин.Стигнахме и до сплотеността, до усещането на предприемача в несигурни времена, и, без да съм го планирал, до науката и религията.Останалото е в разговора.
